Такам аз пиша стихова, ама май не се получава...всъщност една приятелка се разплака, ама не знам сега.
Прости ми
Прости ми за думите лоши, позорни,
Прости ми за грешките много отровни.
Прости ми за всичките мои беди,
Прости ми за дните изпълнени със сълзи.
Прости ми за жестове, мимики грозни
Прости ми лъжи и белези гнойни.
Прости ми за спомени болни,
Прости ми невежество, болка и рани нищожни.
И знам, че “прости ми” изтъркано стана,
Но няма как да завехне голямата рана.
И знам, че “прости ми” няма да стигне,
Но те моля ПРОСТИ МИ – това ще ми стигне!
Виновна съм
Виновна съм – признавам.
Виновна съм – и си оставам.
Виновна съм, че те зарязах и
Те като кукла изоставих.
Виновна съм, че си отидох
В най-тежкия момент.
Виновна съм, че те забравих
И поставих себе си пред теб.
Виновна съм, че истината скрих.
Виновна съм, че така я аз покрих.
Виновна съм, че те злепоставих.
Виновна съм и че те забравих.
Виновна съм – може би ти писна да го чуваш.
Виновна съм – няма повече какво да умуваш.
Виновна съм – искам да се знае.
Виновна съм – да това така е.
Ще се оправим
Ще се оправим – заедно ще сме във всеки миг.
Ще се оправим – заедно ще сме в болка и тъга
Ще се оправи – заедно във всички светила.
Заедно ние можем всичко.
Заедно здраво хванати за всичко.
Заедно във лъжи във болка във всичко.
Заедно само двете ние ще минем всичко.
Всяка трудност от живота,
Всяка болка и тъма жестока.
Всяко нещо ний ще победим
И всичко заедно ще спасим.
Аз съм с теб
Аз съм с теб където и да си,
Аз съм с теб само ми кимни.
Аз съм с теб в радост и тъга,
Аз със теб ще споделям радостта.
Аз съм с теб и няма да те пусна,
Аз съм с теб и няма се откъсна.
Аз съм с теб просто запомни,
Аз съм с теб само ми кимни.
Заглавие: Едно разглезено дете, което не може да пише стихове. =) 
Пет Фев 29, 2008 7:42 pm
Харесва ми как повтаряш началото, и аз го правя но само в по-емоционалните моменти за да се засили действието 
Хич не моа да го направа като хората, сигурно, защото не искам да свърша. Края на първото се чудих как да е... дали "на мен ще ми стигне" или "това ще ми стигне", даже още не съм решила. Я кажете как ще е по-добре?